"Пирамида по варненски". Това ястие, сервирано по южното черноморие е поредната закачка с града ни. Представлява различни видове риба, натрупани в пирамида върху основа от зелени листа и зеленчуци. Най-отгоре - лимон. Едва ли скоро ще се намери варненски ресторант, който да нарече така свое ястие.

Югоагент, Диамандиев - къде се загубиха тези хора? В затвора - едва ли... Вече почти не се говори за "готвачите" на нашите пирамиди по варненски:).

Спомняте ли си съседа, който търпеливо ни обяснява как му е хе-хееее-ясно, че пирамидите са финансов балон, но той не е случаен човек - има "вътрешна информация" и ще спечели от вложените си пари, при което намигваше хитроумно-по селски та чак се чуваше щракане. А после - как същия се разхождаше по непрогнозируема треактория със застинала тъпа усмивка и току-ни информираше как като освободят Веска и Миролюб те веднага ще вдигнат фирмите си на крака и ще изплатят парите - ако не всички, то поне неговите... Тогава отново дойде на модата израза, че простотията не ходи по гората. Навсякъде из страната хората искрено и безгрижно се забавляваха с варненските "балъци", а ние слушахме с изразително кисела усмивка. Безгрижието в усмивките драстично намаля след фалита на почти всички български банки, но пирамидите останаха варненски.

Финансовата сфера е най-привлекателна за злоупотреби - но не е единствената. Нагледахме се на пирамиди - строителни, застрахователни и какви ли още не. Пирамидата може да е начин на живот - консумиращ ресурсите и оставящ нещата по-зле отколкото ги е заварил. Следващите - да се оправят. Девизът е "Вземи парите и отложи проблемите". Ако тъсим фигура, символизираща прехода - пирамидата е най-подходящата. Вече десетилетия "оцеляваме" за сметка на всичко. За сметка на въздуха, водите и дърветата, на плажовете и природата въобще, за сметка на наследеното от родителите ни, на старите социалистически предприятия ако щете... А проблемите се натрупват - нашето наследство за следващите поколения.

Изобщо не е чудно, че община - Варна се управлява като пирамида. Активите и се разпродават, реституират, заменят и т.н., обогатявайки една шепа хора. Кажете, след като наследихме окаяната социалистическа инфраструктура - с какво я подобрихме? Какво ще наследят следващите кметове и областни управи? -  дългове, строителство във всички паркове (как ще забранят на новите кандидати?), проблеми с трафика и паркирането, с чистотата на въздуха и водите - проблеми, проблеми. Няма как - първият печели, последният губи ...  Няма причина този модел да не бъде продължен от следващите кмет и областен управител. Напротив - в сянката на грандиозните реституции, приватизации и замени, направени от предшествениците си, следващите общински служители ще се опитат да не останата по-назад. Вероятно затова с наближаването на местните избори, кметът замрази строителството в зелени площи. Но едва ли някой се заблуждава, че тази забрана ще просъществува дълго след изборите. Ще отпадне, разбира се. И най-скоро ще отпадне ако отново спечели самият той - нали при него започнаха строежите.

Но да оставим ограбването на общата ни собственост - как се управляват общите ни монополизирани ресурси, жизнено необходими за всеки от нас - вода, ток, топлина? Какво става във ВиК-Варна - проблеми, увеличения на цени и течове. И тихомълком, стъпка по стъпка - в града ни безплатната по Конституция вода е от най-скъпите за страната. Какво налага цената - течовете или/и злоупотребите? Виждаме политическо кадруване и бели роби - платци. Дали вървим към решение на проблемите? Едва ли - парите изтичат, а проблемите се отлагат. Енергоразпределение / Eon - няма нужда от коментар. Топлофикация - Варна е засенчена от проблемите на Топлофикация - София, макар че съдейки по цените към крайни клиенти не остава по-назад в злоупотребите. Задават се грандиозни скандали с фирмите за топлинно счетоводство, отново засенчени от софийските.

Междувременно нашите управляващи, непрекъснато отлагат проблемите и дори създават нови. Защото когато настоящия кмет встъпи в длъжност, Морската Градина не беше застроена, Алея 1 не беше отдадена на концесия, а зелените площи и детски площадки в града ни бяха много повече.

Какво бъдеще очаква децата ни - антиутопия, пълна с частни монополи - над енергията, водите, топлината. Частна собственост върху всяка по-атрактивна природна местност. За да видиш скалите на "Русалка" - плащаш на собственика и. За да изкачиш Рила - плащаш. Разходка в Морската градина ли - има си собственици, а те си имат права... Как да изкараш пари ли - работи за тях - ако не стане при Eon пробвай във ВиК или Топлофикация. Ако ти стиска - опитай и при близката до кмета групировка - най-голям частен собственик във Варна. Разполагай с пролетарския си, по вапцаровски озъбен живот, сред частна собственост върху всички ресурси!

Ако не променим правилата на пирамидата - нашите децата ще са последните в нея.